Варненската община Ветрино е една от многото в района, а в нея е разположено кръстеното на Неофит Рилски село. Равнинната местност на населеното място е от такова естество, че в нея липсва характерната гориста растителност. Пасища за развиване на скотовъдство съставляват по-голямата част от терена, а не липсват и плодородните земи. Като цяло регионът има добри условия за земеделие, а на север на седем км дистанция е Девня. Ветрино е още един километър по-нататък, което позволява на селото удобна връзка и с други населени места. Габърница пък е само на километър и половина – това село е по автомагистралата София – Варна. Съвсем естествено близостта до морската столица позволява на местните жители да се възползват от морския туризъм. Суворово и Чернево също са сравнително близо – на шест км. На 14 пък е град Провадия, родното място на известния автор на исторически сценарии като този от Дървото на живота – Светослав Овчаров.
Ингилишката могила е много важна от сантиментална гледна точка за хората от Неофит Рилски, като името ѝ произлиза точно от местните. Те са я нарекли така заради Кримската война, протекла между 1853-56-та година. Тогава край могилата квартирува военен обоз на английската армия, а самата могила е на шосето, свързващо селото с Ветрино. Умерен с преход към континентален е климатът на селото, което е нещо обичайно и за други населени места в България. Вятърът от североизток е преобладаващ за сезона пролет, като тогава стойностите на температурите варират между десет и петнайсет градуса. Умереният морски бриз не пропуска да се появи в разгара на лятото, като с това допринася за сравнителната прохлада по морето. Именно наличието на бриз не допуска температурите да се повишат повече от 29 градуса, което е идеалното лятно време. Иначе е възможно стойностите тогава да са и около 19 градуса. Северен вятър духа през зимата – тогава градусите на температурите са между дванадесет и осем под нулата. Не е изключено през август горещината да стигне до 34 градуса. Въздухът и водите отговарят на санитарните норми и от тази гледна точка населеното място се води екологично чисто за разлика от други градове и села.
Юртлука е първото име на днешното Неофит Рилски, водещо началото си още от времето на Средновековието в епохата на Второто българско царство. Кутлу Бег пък е име, дадено му по време на османския период. Точно от един документ от 1573-та година се срещат първите данни за населеното място. Името на първия просветител от Възраждането селото приема след годишни перипетии, като преди това носи и други имена. Борис Митев посвещава книга на родното си място и като краевед и изследовател е категоричен, че годината на създаване на мястото е приблизително 1185-та. Преданията на стари и местни жители в съчетание с проучването на района, Юртулука се явява местност от селото. То преживява редица събития от съществен характер в епохата на османското робство. Първо през 1444-та година Владислав Варненчик и Янош Хуниади достигат с войските си Горна Оряховица и Шумен. Двете колони се разделят в района на Нови Пазар, като именно войните на Варненчик минават през селото.
